Поседнах да почета на слънце в парка. На съседната пейка приседна мъж с доста опърпан вид, извади книга и зачете.
Стана ми хубаво заради книгата в ръцете му.
Книгата, която, дори без да съм видяла корицата й, ми даде поне два ценни урока:
Че не бива да правя прибързани заключения.
И че четенето е всеобщо благо, а не изключителна привилегия на някакви самопровъзгласени интелектуални елити.
Хубаво е всеки да чете. Но да чете със сърце.
Да чете, защото е любопитен, защото иска да научи, да почувства, да се запознае с нови хора и светове. Да се предизвика себе си. Да се промени.
Книгата е хубаво да се подбира внимателно като приятелите и да й се отделя нужното внимание. Да се поразходиш под мишница с нея, да пиете заедно чай, да й скроиш дреха или да й подариш аксесоар. Книгата заслужава това любовно отношение. Защото в повечето случаи тя самата е (или би трябвало да е) дете на любовта.
Да препускаш презглава към нова книга, едва затворил последната страница на предходната е все едно да се запознаваш с все нови и нови хора, но никога да не превърнеш беглото познанство в приятелство.
Тъжно е да четеш само за себе си, за да покажеш колко много книги си изчел. Истинското четене започва след като си затворил една книга. Тогава размишляваш върху това, което се случва в нея, споделяш идеите с хората около теб, препоръчваш я на приятели. С две думи – свързваш се с другите човеци. Така четенето те променя и те прави по-добър и сигурно малко по-щастлив. Само ако поискаш, разбира се!
–––
Понеже ме помолиха да тагна други хора, които да споделят мислите си за четенето, моля това да са: Бени, Dayseasons, Ели , Петър , Севда и Мила.
След като имаш претенции отностно четенето, поне пиши грамотно.
Опитвам се, но сигурно съм пропуснала някъде, би ли ми помогнал/а? Благодаря!
[…] Све ме тагна и сега се чувствам длъжна да отговоря. Всъщност, не. Не се чувствам длъжна. Искам да отговоря. […]
относТно 🙂
Не претендирам за перфектност и за това не публикувам ;). Но ако искаш да споделиш нещо толкова ценно, като разказ за грамотността, би следвало да е грамотно.
абсолютно съм съгласна! това е единствената причина да напиша точно този пост с тъй грамотно 🙂
а вие постъпвате много правилно, като ходите от блог на блог, четете и също се ограмотявате. браво на вас и успех в благородната ви мисия 🙂
„за това“, хахах. не хранете неграмотни тролове нито с добро, нито с лошо. за тях не, но за вас винаги има нещо по-интересно за вършене 🙂
аз съм заядлива, лоша и се разкайвам
не се сърдете, моля, и Свенце, направи санитарна сеч и изтрий последното, понеже не съм права.
Прекрасен текст, Све 🙂 Събуди любопитството ми още с първите думи, а към средата вече го чувствах близък и мил. Много добре си уловила връзката ни с книгите и внимателния начин, по който изграждаме отношенията ни с тях. Ще напиша в най-скоро време и аз нещо по въпроса, благодаря ти за поканата 🙂
„Книгата е хубаво да се подбира внимателно като приятелите и да й се отделя нужното внимание.“ – да! :))
[…] бях тагната в Пипилотски блог Вила Вилекула да отговоря на въпроса За кого са книгите? […]
[…] Този текст е плод на провокацията от страна Вила Вилекула . […]
Све, най-накрая седнах и успях да формулирам усещането си към книгите. Обичам предизвикателствата, благодаря за идеята
http://dayseasons.blogspot.com/2012/05/re.html
[…] започва с за кого са книгите и авторката поканва други да пишат по темата. Някои от […]
Посипвам си главата с пепел, защото още не съм отговорила за кого са книгите, но бих искала да те номинирам за Liebster Blog Award. Можеш да прочетеш повече тук http://elliell.com/liebster-blog-award/