Бидох натопена от лицето Мицева да споделям седем любими албума. Разбира се, нали съм вейхайвей, закъснях порядъчно с отговорите, надявам се да ми е простено.
Малко ми беше трудно да избера само толкоз, но все пак ще посоча едни от любимите. След което прехвърлям топката на Цвети, Ал(екс)чо и Инженера. Моля съответните лица да следват [...]
Има хора, с които просто можеш да си седиш ей тъй…без да говориш.
И пак да си безкрайно щастлив,че си с тях.
Има дни, в които съм толкова щастлива, че не мога да се сдържа и заплаквам от радост.
Благодаря ти, мила Чипоноса Фейо
А по-точно…
за виното
за картичката
за чая и за крема маскарпоне
за малката феичка
за джаза
за [...]
…замислих се за капчуците. И открих ето това хайку, което е толкова хубаво:
Слушай капчука.
Толкова сълзи!
И все радостни!
/Гинка Билярска/
Както често се случва в приказките, понякога героите тръгват на път в далчена страна (през девет планини в десета). Ето че това предстои да се случи и на мен.
След малко повече от месец заминавам за една година в Ню Делхи, Индия, да работя ето тук.
Малко ми е странно и страшно, но и много хубаво [...]
Когато се прибираш в тъмна, влажна и мъглива вечер, в която дори пътят не се вижда.На душата ти е тъмно и малко тъжно. В миналото са безгрижните черно-бели снимки. Бъдещето е непоносимо цветно.
А настоящето е красиво.
Добре че има Остава сред сивата мъгла.
Само с теб ще вървя, през мъгли
Като СЪН, в който вече съм [...]
Мъглата просто ме задушава. Събуждам се сутрин и не виждам нищичко, дори покрива на отсрещната къща не виждам!Е как да искам да стана от топлото легло тогава?
Тази мъгла ме е стиснала за гърлото с лепкавите си пръсти. И е едно такова призрачно-нереално…движат се наоколо някакви сенки, не хора…шумовете са приглушени…дишането - трудно. Вечер като се [...]
След като си легнах в 5 и станах срам ме е да кажа кога, днес се очертава като леко мързелив ден, макар че - работа - с лопата да я ринеш.
Пуснах си Putumayo French Cafe , гледам колко е сиво навън, само кубетата на Невски се открояват. Мисля си за започването отначало. За отиването на [...]
Не следя отблизо учителската стачка, признавам си. Но днес тя буквално си навлезе в живота ми, случи се по улиците и местата, през които минавам всеки ден за да ида на работа. Огради ме с шумовете и лицата си. Преобърна ми спокойствието и ми зададе много въпроси. Стомаха ми се сви на топка от яд, [...]
Седя си, гледам колко е мрачно и сиво навън и просто няма как да не пост-на един стих от любимия ми Атанас Далчев. И чакам с нетърпение Неделната поезия с Йлойшъс…
ДЪЖД
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и [...]
Дребосъци