Снегът се топи…

…замислих се за капчуците. И открих ето това хайку, което е толкова хубаво:
Слушай капчука.
Толкова сълзи!
И все радостни!
/Гинка Билярска/

Хайку (вече отдавна не е Monday)

Черна котка бяга по есенна улица
Мокро е.

Monday Хайку

Трамвай. Листа.
Прозорец.Капки.
Усещане за мъж без лице.

(After) Monday Хайку

Топли капки се стичат по бузите
Дали от душа или от очите  ми?
Търпението ми изтече в сифона.

Monday Хайку

Страхувам се от думите понякога -
те могат да убиват.
Ще сгъвам оригами по-добре

Monday Хайку

Крачат хората със слушалките си.
Аз се чудех защо не се чуваме.
Защото всички слушаме музика?

Monday Хайку

Макар че от 8 минути е вече Tuesday се чувствах някак длъжна да споделя…
То не е точно хайку, а нещо, което съм написала в един друг дъждовен ден, само че през май:
дъждът пада на едри тежки капки
а хората бягат от него
сякаш ще им направи нещо
той е толкова нежен всъщност…

Monday Хайку

Земята изплезила езикот жега и копнеж
Привижда ми се дъжд