Най-напред искам да честитя 8ми март на всички дами
По принцип не смятам, че мъжете трябва да се сещат да подаряват цветя само на 8ми март и не харесвам такъв тип празници тип “отбиване на номера”.
Днес в офиса имахме малко празненство. Направихме банер с лицата на жени, работещи за Алкател-Лусент в Индия и го [...]
Какво бихте направили, ако виждахте бедността на всеки ъгъл?
Какво ако тя е толкова всепоглъщаща, че не бихте могли просто да се скриете зад тъмните стъкла на очилата си?
Обикновено се стараем да избягваме просяците, отвръщаме поглед, подминаваме ги гузно, като вътрешно се радваме, че не сме на тоя хал.
Сещаме се по празници да изпратим някой [...]
Хората никога не реагират адекватно в лицето на смъртта. Когато научат, че някой е починал, започват да се чудят какво да кажат за да успокоят скърбящите. В действителност не е нужно да казват нищо.
***
Отидох за пръв път в мароканския ресторант “Анет” , който ми беше любопитен доста отдавна. Интериорът е много приятен, това, което хапнах [...]
Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са [...]
Пееше едно време Васко Кеца:
“Телефон все ни свързва, телефон ни дели
колко тъжна е тази наша обич, нали…”
По времето когато я пееше тази песен нямаше мобилни телефони. Само стари, стационарни с шайба и пукащо-пращяща връзка.
Днес в банката ми се случи нещо, което ме накара да се замисля върху едно леко неудобство.Светът е създаден за десничари. А България, където by default нещата се случват на принципа “защо да е лесно, когато трябва да е трудно” това правило си важи с пълна сила.
Пътят ми към работа е горе-долу един и същ - минавам по една от малките улички успоредни на “Дондуков” за да продължа нагоре по “Левски”.
Близо до входа на една кооперация, на една от въпросните малки улички преди седмица изхвърлиха стара тоалетна чиния.
С леко умиление наблюдавам как никой от кооперацията не си мърдаше пръста няколко дни [...]
След като си легнах в 5 и станах срам ме е да кажа кога, днес се очертава като леко мързелив ден, макар че - работа - с лопата да я ринеш.
Пуснах си Putumayo French Cafe , гледам колко е сиво навън, само кубетата на Невски се открояват. Мисля си за започването отначало. За отиването на [...]
От няколко дни се чудя “Колко е важно да бъдеш грамотен?”
Важно ли е изобщо?
Оказва се, че да пишеш с правописни грешки не е кой знае колко голяма драма. Даже си е съвсем в реда на нещата.
Защо ли?
Ами просто в последните дни десетки хора ме убеждават, че може да пишеш неграмотно, но това нищо не значи, [...]
Не следя отблизо учителската стачка, признавам си. Но днес тя буквално си навлезе в живота ми, случи се по улиците и местата, през които минавам всеки ден за да ида на работа. Огради ме с шумовете и лицата си. Преобърна ми спокойствието и ми зададе много въпроси. Стомаха ми се сви на топка от яд, [...]
Дребосъци