Прозаично-ежедневни

Jump to Comments

Не съм писала отдавна от онези дълги мейли с приключения. Скоро не съм ходила никъде, а и не се очертава да ходя в близките две-три седмици. Отказах се от рафтинг в Ришикеш, защото по това време Ганг е доста придошла и опасна. Но в следващите няколко месеца планът е горе долу следния:
Юли – Маклаодгандж, Дарамшала и Манали и евентуално Пушкар
Август – не е решено още
Септември – Калкута
Октомври – Мумбай и Гоа
Ноември – избрани забележителности около Делхи (ще ми идват гости)
Последния месец (януари) ще си взема по-голяма отпуска да попътувам – още не знам къде…(Кашмир, Джайсалмер, Бангалор, Хидерабад и Шенай са само част от идеите)
***
Действителност тук ме прави не-чувствителна към заобикалящия свят. Вече не ми прави особено впечатление дали газя в кал или прескачам някакви ями, какви миризми се разнасят наоколо, каква какафония от клаксони, звънци и подвиквания оглася улиците или пък колко десетки мъже ме зяпат. Индия е трудносмилаема за сетивата – в един момент изключваш ако не искаш да откачиш
***
Времето е отвратително. Около 40градуса при 60% влажност. Не се диша, защото въздухът е почти втечнен. Вали всеки ден, съхне и става още по-задушно…
***
Не обичам таксиметровите шофьори тук! И то не защото не идват навреме и винаги искат безбожно високи суми. Дори не и защото никога не знаят къде точно се намира адресът, където отиват…А просто защото мнозинството не говорят и бъкел английски! Днес беше живо постижение как се разбрахме с един без думи и не се наложи да викам някой местен от улицата да ми превежда.
***
Най-хубавото е, че всеки ден се изненадвам от нещо – на пръв поглед съвсем прозаично и ежеднвено:) Ето например онзи ден видях един паун да си се разхожда ей така по улицата

4 Коментара

Filed under day by day, Индия

Етикети: Ежедневки, Индия, Истории, На път