Гледам вече месец не съм писала тук и ме досрамява. Tweet-вам от време на време. Пиша мейли. Много хора се оплакват че били дълги. Други пък искат да издам книга за приключенията си в Индия като се върна…
Твърде възможно:)
***
Нямам никаква идея какво става в БГ (и май по-добре) и изобщо не знам как ще се върна в реалността. Затова пък бомбените атентати в Джайпур и земетресението в Китай са ми доста присърце.
***
Тук става все по-горещо. Има и пясъчни бури, съчетани с дъжд. Онзи ден в 10 сутринта така се беше завихрило, че не се виждаха сградите отсреща. Не искам да си представям какво ще е като дойде мусона.
***
Чета култовата за всички които идват тук “Holy Cow” – разказите на една австралийка за приключенията и в Индия. Малко е бозава след “A thousand splendid suns”…но ако я изтрая иде ред на “Кафка на плажа”. Не че ми остава време да чета де.
***
Работата е интересна. И много. Но по-добре отколкото да си клатя краката както става с някои от приятелите ми тук. Но все пак не мога да съм като Андрес, който се прибира от офиса в 1 сутринта…
***
Индийските мъже са “лепкави”. Веднъж като се залепят за теб и няма махане. И както се сещате стремежите им са предимно в една насока. Понякога се уморявам от безкрайните безмислени разговори по телефона и смс-и с разни екземпляри. Learning point: Never trust a bloody Indian! (казвам го с много миличувства…но наистина, добре е да си има човек едно на ум)
***
Някои от приятелите ми тук вече си заминаха за родните места. Не знам дали, кога и къде ще ги видя отново…но покривът на нашия блок си остава култово място.
***
Уморих се да гоня журналисти 
Не знам дали ще мога да си изкарвам с това хляба цял живот. Затова пък задобрявам на Photoshop:)
**
Май започвам да губя навика си да блогвам.
9 Коментара
май 15, 2008 в 9:41 pm
Като се зачетох, веднага ми дойдоха наум няколко въпроса:
а) пясъчна буря + дъжд = кален дъжд. Или не?
б) Индийците ядат ли говеждо? Или го отглеждат само заради колекционерската му стойност?
в) Ще напишеш ли наистина книга? Обещавам да бъда сред първите читатели.
И т.н.
Радвам се, че не си зарязала блога си и не си ни забравила съвсем
май 16, 2008 в 7:21 am
@Маркуча:
Обаче тук прахът и пясъкът са толкоз много,а водата твърде малко…та не е съвсем кален дъжд.
Иначе кравичките са си оставени на самотек – моткат се по улиците, преживят и се държат като господари на положението
а) Ами честно да ти кажа не съм много сигурна, защото гледам да не си подавам много носа по време на тези бури
б) индийците не ядат говеждо…много дори не ядат месо…Предимно пилешко се хапва, ама от едни умрели пилета (в смисъл кльощави де) дет са в общи линии безвкусни. Иначе говеждо можеш да намериш в Гоа и в някои други райони…но като бифтеците са кът
в) за книгата…не знам – може. Иска ми се, но не знам дали ще има достатъчно читатели
май 16, 2008 в 1:58 pm
И аз се радвам, че не си ни забравила
и btw хей, съвсем ама съвсем не си загубила навика да блогваш…! 
Беше ми много приятно и интересно да прочета всичко.
Слънчев уикенд
П.П. Все пак може да пишеш по-често
Живееш там, където сигурно никога не е скучно и еднообразно… Разказвай ни приказки. Моля те 
май 17, 2008 в 11:54 am
“Приказки от покрива” – веднага бих я прочела и аз =)
май 17, 2008 в 11:58 am
Не, недей така… Искам да пишеш! Много са ми интересни историите ти от Индия…
май 18, 2008 в 8:04 pm
Хм…Вече имам нет у дома…тоест може да пиша по-често
май 20, 2008 в 7:31 am
И на мен са ми интересни историите от Индия. Никога няма да мога да отида там, затова попивам къде каквото пише за тази страна. Понеже разбрах,че ти е харесала книгата “A thousand splendid suns”, предполагам вкусовете ни са сходни.Преполагам, че си чела и “Ловецът на хвърчила”. Пиши също за “Кафка на плажа”, след като я прочетеш. Не съм я чела, но съм чела друго от нейния автор.
май 21, 2008 в 1:06 am
Звучи доста интересно и цветно
Книгата, която аз прочетох и благодарение на нея си представям Индия е Сътворението на Гор Видал 
Така, че лесно мога да си представя пясъчните бури и мусоните…
юни 28, 2008 в 3:43 pm
Аз също бих била читател на книгата. ((: Според мен би имало интерес – първо, няма много пътеписи в днешно време, второ, Индия е страна интересна на мнозина, трето, малцина имат шанса да се докоснат до нея. Освен това разказваш увлекателно. (: Тъй че – дерзай!