февруари 10, 2008...5:57 pm
На пазар в индийски мол ;)
Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито се бори против тази мода). Или пък някоя със сари и кецове. Всички носят шалове – и мъжете и жените. В студеното време мъжете се забраждат много смешно, като истински бабки
Иначе е много странно, че мъжете слагат и по много пръстени – понякога по 6-7 от злато и сребро, с камъни или без. Според мен е върха на кича и циганията, но тук си го тачат. Другия хитов “look” е в стил Боливудски гъзар – зализана с гел коса, големи тъмни очила, кожено яке и дънки. А и мотор ![]()

Реших, че и аз трябва да съм в тон с месната мода, затова вчера беше ден за пазар - 6 часа вършахме по моловете (тук има 5 мола един до друг, не знам как печелят вобще). За разлика от нашите търговски центрове цените са доста сгодни и има намаления, а в някои магазини се пазарува направо като от Илиенци. Така например в “Сахара мол” има огромен магазин, в който се продава всичко - като се започне от сарита и се стигне до храна, козметика и домакински уреди. А народа пазарува ли пазарува.
На щандовете с традиционни идийски дрехи е много красиво - представете си всички индийски магазини, в които сте влизали и …всъщност може би ще добиете представа за това колко пъстроцветно и красиво е всичко (е, пуловери има по-малко, все пак тук зимата е изключение). Направо като в пещерата на Али Баба…Аз се сдобих с два прекрасни шала - един от които е по-топъл, че става наистина хладно тук вечер. Имам и курта (риза) и шалвари. Най-голямата драма беше с обувките - просто всички продават или чехли (естествено лъскавички, финтифлющести и т.н) или ужасно грозни затворени обувки. Все пак си намерих едни…що годе добри и подходящи за офис.
Прилагам малко снимков матриал за да видите резултата от шопинга.
Нямам търпение да си купя сари


5 Comments
февруари 13, 2008 at 9:32 am
Писанията ти за Индия са ми безкрайно интересни и любопитни и си ги следя.
А ти как си там? /емоционално, имам предвид/
Разкажи за манталитета и традициите им, моля.
февруари 13, 2008 at 10:03 am
И аз искам… Особено ако имат дрехи за дебелани… Тук по индийските рядко си намирам нещо в което мога да се побера, а толкова обичам шарении…
февруари 15, 2008 at 3:12 pm
За първи път посещавам блога ти и писанията за Индия много ме впечатлиха. Това е една от страните по света, която винаги ми е изглеждала много страшно… особено заради това, че е добре да можеш да се пазариш и заради градския транспорт… Но пък в същото време много ми е била интересна с навалицата и шаренията

С удоволствие започвам да следя впечатленията ти!
Успех!
февруари 15, 2008 at 6:27 pm
@LeeAnn В момента съм емоционално…down, мъчно ми е за вкъщи…но се надявам да мине. За традиции още не мога да говоря, защото нямам твърде много индийски приятели и все още не съм имала възможност да пътувам много.
@Мицева: Абе няма много за по-едри дами…ама добре че се носят и разни неща като шалвари и че има марки като Marcks&Spenser
@jenikoleva: Много неща са интересни наистина, но животът на хората тук, най-малките ежедневни неща дори, е доста по-труден от нашия…
февруари 24, 2008 at 7:59 pm
Сред любимите ми места са софийските индийски магазини. А за Индия един неуморим пътешественик и писател казваше, че винаги иска да се връща там. Наскоро се запознах с търговец на вина, който след престой в Индия решил да внася техни вина в Чехия…Чела съм някои съвременни книжки от индийски автори, но предполагам че да го видиш е като челен сблъсък с друг свят
Leave a Reply