Едно от първите неща, които ми направиха впечатление като дойдох тук бяха телевизионните програми. В къщата където живея временно, домакинът (едно момче на не-повече от двайсетина години) постоянно зяпа телевизия. Забавно е, защото дори когато спи продължава да превклюва каналите, а те обикновено са с много силен звук. Но разбира се, на него не му [...]
Напоследък съм изпаднала в почти пълно блог-затъмнение. Гледам дори,че Блог-кампът е минал и си викам “леле, кога дойде и кога мина”…Времето тече бързо…вече повече от 25 дни съм в Гургаон.
Почти нямам достъп до интернет извън работа, затова е разбираемо, че не чета и много блогове. Понякога това ми липсва - бях толкова свикнала да преглеждам [...]
Какво бихте направили, ако виждахте бедността на всеки ъгъл?
Какво ако тя е толкова всепоглъщаща, че не бихте могли просто да се скриете зад тъмните стъкла на очилата си?
Обикновено се стараем да избягваме просяците, отвръщаме поглед, подминаваме ги гузно, като вътрешно се радваме, че не сме на тоя хал.
Сещаме се по празници да изпратим някой [...]
Ако някой ви убеждава, че тук храната не е люта - не му вярвайте. За българския вкус дори “не-лютото” тук е доста подправено. Засега ми понася, ама да видим докога. Само дето всичко почти има един и същи вкус - или люти…или е абсолютно безвкусно Хубаво е, че на първия етаж на офис-сградата където [...]
Модните правила тук гласят – колкото по-шаренко и по-лъскавко – толкоз по-добре. Хората се носят в невероятни комбинации от цветове, материи и стилове, без изобщо да им пука. Така например често срещана гледка е жена с дънки, туника в синьо, шал в червено, лъскава дамска чанта и чехли, обути върху чорапи (естетическото ми чувство упорито [...]
За всички, които си пожелаха снимки…ето няколко, които представят част от хилядите лица на Индия
Тази мисля няма нужда от особен коментар
Не мислете, че само у нас строят като луди. И тук е една огромна строителна площадка. Като се добави и ужасната инфраструктура - ежедневните неща се превръщат в истински приключения. Въпреки [...]
Тук в Делхи движението е наистина лудо. Най-малкия проблем е, че е ляво…всъщност – няма никакви пътни знаци, рядко има и светофари. За единствена сигнализация се ползва клаксона и е учудващо че май наистина работи. Въпреки това, колите не могат да развият много висока скорост – максимум 40 км/час, защото навсякъде има наслагани “легнали полицаи”.
Хората [...]
Най-сетне се добирам до компютър за малко и реших да драсна някой ред в блога. Скоро ще пиша по-обстойно
Пътуването мина добре, Turkish airlines бяха доста добри, препоръчам ги. А Истанбулското летище е един малък Вавилон…но пък има wireless
Пристигнах в Делхи в 4 сутринта, никой не ме чакаше на летището, но се [...]
Дребосъци