Ако си мислите, че българската бюрокрация е кофти, това е защото нямате понятие от индийската.
Трябваше да чакам повече от месец за едногодишна работна виза за тази китна страна. Е, слава Богу, най-сетне се сдобих със заветния документ!
Оказа се, че ме проучват обстойно и документите ми се прехвърлят от едно ведомство в друго. Естествено, никой не ми казваше в какъв срок мога да разчитам на отговор…
През този месец осъзнах, че хората се настройват за отсъствието ти и дори все още да си тук…в съзнанието на другите си вече там. Странно усещане.
5 Коментара
януари 26, 2008 в 12:56 am
А какво ще бачкаш?
януари 28, 2008 в 6:08 pm
Е, хайде, честито! Надявам се да пишеш, докато си там…
януари 28, 2008 в 7:59 pm
Поздравления! Всъщност опасявам се, че ще ти се наложи да свикнеш с тези индийски порядки- хората тъй да се каже не си дават много зор по онези земи, както се чува. Но година там със сигурност ще бъде нещо уникално и доста магическо
Иначе е невероятно как удома наистина започват да свикват, че те няма преди още да си заминала.
“радваме се да те видим, ама ти, таковата, не ти ли се случи една работа?”
Един хубав ден бях успял да си изпусна полета и останах един ден допълнително в София: обществото ме гледаше малко като някой за който се е чуло, че е умрял
И все пак, и все пак! Пътешествия! Древни култури! Остров Корекоредут! Приятно изкарване
януари 29, 2008 в 3:30 pm
Кога заминаваш, Све? Аз наистина си мислех, че почти си заминала…
февруари 1, 2008 в 5:01 pm
Честито! Късмет и приятно изкарване там!
А знаеш ли, има го и обратния ефект – когато дълго време те е нямало (в моя случай 5 години) и си си идвал по веднъж годишно, когато си дойдеш задълго, всички супер ти се радват и искат по-скоро да те видят , а в един момент навика надделява – навика, че те няма дълго време
забавно е когато след година откакто си се прибрал хората все още те питат “кога си дойде?” и макар да си обяснил, че “вече си си тук” упорито те питат кога ще се “връщаш” 