януари 22, 2008...10:19 pm
Изкуството да се скатаваш
Понякога се удивлявам на хората, що се отнася до умението да се скатават от работа. Мисля, че това си е чист талант. За тези, които не са усвоили напълно това ценно умение, ето няколко съвета, базирани на безценния опит на служителка в голяма българска компания (не я познавам лично, но ви уверявам, че съветите са изпитани от нея).
- Ходете на работа на време. Използвайте първият час в офиса, за да си изпиете кафето, да обмените ценни клюки и да изпушите няколко цигари.
- Върнете се на бюрото си. Включете компютъра. Гледайте съсредоточено и с нарастващ ужас в очите монитора, докато стискате мишката без да я движите. Въздъхвайте на равни интервали дълбоко и сърцераздирателно.
- Обадете се на някого - не по работа естествено. На комшийката Пенка, на братовчедката от Самоводене и започнете да се обяснявате колко много работа имате, как никак не ви стига времето да я свършите и как трябва да си вземете поне две седмици отпуска. Не пропускайте да споменете колко малко ви плащат за огромното количество работа, която отхвърляте всеки ден. Може да продължите с обсъждане на вечерното меню, махленските клюки и здравословното състояние на родата.
- След като сте говорили около 40 минути, затворете телефона. Хвърлете многозначителен поглед на колегите си и с решителен глас кажете. “Отивам на обяд, заболя ме главата от работа. После ще довърша.” Излезте с чувство за изпълнен дълг, нищо, че до обедната почивка остава още час и не се връщайте поне два часа в офиса.
- След като се почувствате наистина отпочинали, можете да се приберете при колегите си. Тук повторете упражнението с взирането в монитора с измъчено изражение.
- Бъдете благосклонни към колегите си - дайте им шанс и те да се развият, като им прехвърлите част от своите непосилни задължения. С мил и уморен глас измолете от колежката “Анче, би ли въвела ей тези данни в табличката, щото аз не мога да пиша бърже на компютър”.
- Вече е време за следобедно кафе! Под предлог, че трябва да занесете ‘едни папки’, идете в съседната стая и забравете да се върнете в следващия час и половина.
- Най-сетне краят на работния ден е близо. Но вие не си губите времето с глупости. Докато чакате часовникът да удари 17 часа прилежно си попълвате молбата за едноседмична отпуска. Втората за последното тримесечие.
Мисля, че ако следвате редовно тези съвети, ще се пенсионирате в същата фирма, даже може да са ви направили шеф. Все пак търпението и лоялността трябва да се възнаграждават 
12 Comments
януари 23, 2008 at 4:22 am
Да, позната картинка. Синдикалистите го наричат “италианска стачка”, т. е. симулация на заетост. По този начин ние, гражданите на “социалистическия лагер”, таковахме онаковата на комунизма. От главата до краката!
А не някакви си там дисиденти, цереушници и пр.
януари 23, 2008 at 10:38 am
А, според мен познавам героинята! Сработва безотказно, само трябваше да напусна, за да схвана стратегията й. Иначе бях убедена, че е толкова претоварена, че час по час й поемах от “тежките” задачи!
януари 23, 2008 at 12:50 pm
Да…чудни съвети. За огромно съжаление, работят в държавни предприятия основно, където важи принципът ‘Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат’. Горните прекрасни принципи са практически неосъществими в частна фирма, освен ако не му се рискува на човек да стане financially challenged…
януари 23, 2008 at 12:52 pm
ПРавилно отбелязва Хейзъл… много сме се разработили нещо напоследък всички
http://missby.wordpress.com/2008/01/22/how-not-to-work/
януари 23, 2008 at 1:30 pm
Жалко е, че подобни хора стигат до отговорни работни места. Освен, че са небрежни към задълженията си, вероятно и към живота си като цяло, не съзнават действително къде са и какво правят там. Дано има по-засилен контрол от работодателите, за да бъде премахната тази мърша, която свободно се “възпитава” още от ранна възраст.
януари 23, 2008 at 2:40 pm
Такива… на сапун!
Кхъм, абстрахирайте се от хейтърското ми мнение. По-скоро искам някой да ми каже… защо тези лелки винаги работят в държавните учреждения?
януари 23, 2008 at 2:50 pm
Въпрос… защо не променяш “краткото име” на поста, за да не са ти такива километрични адресите на постовете?
Латиница или английски… ти избираш. Просто ги прекръщавай… моля.
януари 23, 2008 at 5:46 pm
@Eneya: Ами чак сега разбрах, как се прави това
Вече ще знам…Мерси, че ми обърна внимание
януари 24, 2008 at 10:30 am
Ами Енея, тези не е задължително да са лелки - мен ме цакаше една 30ина годишна. Също така, скатавката вирее както на държавна служба, така и в частна фирма. Номера е да си достатъчно нагъл, добър актьор и да намериш някой заек, който още не знае как седят нещата - скатавката ти е в кърпа вързана.
януари 28, 2008 at 9:30 pm
Аз потвърждавам, че хора с гореизброените умения ги има навсякъде. Аз черпих опит от един колега, който беше най-добрият за мен. Спокоен, уважаван от всички, той вършеше точно толкова, колкото беше нужно. И нищо повече. А беше в центъра на кошера - буквално и преносно. Всички много усърдно се трудеха около него, заети, вечно бързащи… И това в малка фирма.
Този човек успя да ме вдъхнови за спанака - такъв какъвто си го правехме всеки ден…
Бравос за прекрасния пост!!!
януари 29, 2008 at 10:18 pm
[...] Изкуството да се скатаеш - ето това е спанака [...]
февруари 1, 2008 at 4:48 pm
Мда, и аз мога да потвърдя, че това е повсеместно явление. Техниките са много, но за частна компания ключовият момент е да хванеш някой да ти свърши работата вместо теб, защото иначе все някога някой ще се усети и може “човек да стане financially challenged”, както казва Бу. Аз лично предпочитам да ми плащат на свършена работа, защото часовете на висене в офиса когато нямаш такава са убийствени (не ми е ясно как издържат скатавачите да го правят умишлено), но сега и аз съм се хванала на хорото с работата на работно време и месечното заплащане, пък да видим докога ще издържа
Leave a Reply