СТОП.КРАЙ.

Jump to Comments

Когато се прибираш в тъмна, влажна и мъглива вечер,  в която дори пътят не се вижда.На душата ти е тъмно и малко тъжно. В миналото са безгрижните черно-бели снимки. Бъдещето е непоносимо цветно.

А настоящето е красиво.

Добре че има Остава сред сивата мъгла.

Само с теб ще вървя, през мъгли

Като СЪН, в който вече съм АЗ

Ще изгоря НЕВИДИМО във ВЕЧНОСТА 

Защо отново съм тук? 

ТЪЖЕН ЗВУК, или ПУЛС

Без път се лутам в приказна гора

Търся те, усещам, че ме галиш

Какво си ти?

Целуваш ме 

Защо съм с теб?

Дори не знам защо отново съм тук

Забързан ПУЛС, целувам те! СТОП!

КРАЙ

3 Comments

Filed under Благинки, Музика, Чувства