Знам че сигурно е банално това, което ще кажа, но ще го кажа
Впечатлена съм от присъствието на Мартин Заимов в интернет пространството.
Впечатлена съм от цялата му “медийна” кампания (или поне от това, което съм видяла досега) - идейно и интелигентно направена е. Допада ми образът младия, интелигентен и енергичен човек, който би желал да работи [...]
Днес докато кротко се опитвах да си върша работата в нашия малък офис, редакторката ни съобщи, че сме получили писмо от Ангел Грънчаров, в което той ни обяснява своеволията на Еленко Еленков, приложени върху личния му блог.Забавно ми става като прочитам, че това е целенасочено посегателство предвид предстоящите избори. И после си задавам логичния въпрос [...]
Седя си, гледам колко е мрачно и сиво навън и просто няма как да не пост-на един стих от любимия ми Атанас Далчев. И чакам с нетърпение Неделната поезия с Йлойшъс…
ДЪЖД
Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,
изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:
по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове
бие шумно и [...]
Вчера си вървях по “Васил Левски”, беше мрачно, съботно и влажно. И докато си гледах върховете на обувките, които се местеха по паважа, усетих, че всъщност тя дойде.
Есента. Пак успя да се промъкне на пръсти и без да я усетя. Сякаш преди дни танцувахме горещо фламенко с Chambao и после припявахме на Бебел в летния [...]
След поста за бижута-седянката (чието първо издание се проведе успешно тази неделя и резултатите са - едни такива обеци… и три колиета), Ива реши да ме покани на Handmade day тази събота в Пловдив.
Още на предното издание исках да ида, но не успях. Дори исках в “Капитал Лайт” да напиша нещо по повода…( a propos точно днес [...]
Колко по-страхливи ставаме с възрастта…
Страхуваме се да не паднем
Да не се ударим
Да не обидим някого
Да не ни разбият сърцето
Да не останем сами
Да се учим
Да обичаме
Да…..
Как децата успяват да са толкова безстрашни?
*написано на 9 януари 2006г.
Тези дни се наложи да приютя една малка арменка, която поради невъзможност да запомня и произнеса цялото и име и фамиля, наричах просто Зара.
Малка, защото сигурно няма и 45 кила, не много висока. Но иначе типична арменка - с матова кожа, къдрава коса и леко гърбав нос. И прилича на джобен вариант на Нели Фуртадо. [...]
След като вчера бяхме отново на изложбата “Земята отвисоко” един интересен факт, който научих там не ми дава мира.
Една от снимките е на кланица в Индия и в обяснителните бележки пишеше, че от цялото население на земята едва една трета се хранят с месо, а останалите 2/3 са вегетарианци.
От тогава се чудя - дали една [...]
Топли капки се стичат по бузите
Дали от душа или от очите ми?
Търпението ми изтече в сифона.
Дребосъци