Коминочистач

Знам че не съм писала отдавна. Ето нещо което ми хареса и реших да споделя:

КОМИНОЧИСТАЧ
(болката на един изповедник)

Стъпвам леко. Пазя керемидите.
Бъркам в задимените комини.
Хората споделят си обидите
и излита пушекът интимен.

Пласт от сажди – болки и съмнения.
Спомени от огъня в душите.
Хиляди подмолни огорчения.
Черни – като мъката на дните.

Викат ме. Споделят си тревогата.
Ревности, скандали и причини.
Всеки с болка мисли си за огъня.
Печката дано да не изстине.

Кюнците си снаждат. С притеснение.
Да не би от дим да се разплачат.
А отгоре има си решение -
там работи коминочистачът.

Идвам… Само моля ви във чувствата
огънят дима да превъзхожда.
Че излита пушекът във пустото
и обратно никак не прехожда.

Колко са задръстени комините…
Сажди, пепел – минали любови.
Плача и въздишам през годините,
цапан с чужди болки и отрови.

Иска ми се, както съм на покрива -
дъжд да се излива във пощада.
И да стане във душите мокро -
в миг на опростителна наслада.

Да се милват пръстите изстинали,
устните в пожар да се целуват…
Стъпвам леко. Черен сред комините.
А край мене гълъби кротуват.

/Ясен Ведрин/

густо

Пловдив е очарователен.

Стръмни цветни улички ме карат да се чувствам у дома си.

Котките лениво се изтягат на калдъръма и носят усещане за безвремие.

Най-сетне успях да ида на Hand Made Day

Вечерта Камен Донев буквално си съдра панталонаот танци и скачане в Античния. И разбира се успя да направи от този дефект – ефект

Нощна разходка, Chambao с мента в “Найлона”, църковни камбани и нецърковен хор от кучета и котки за “Лека нощ”.

В неделя…бавно събуждане на това прекрасно място.

После бране на череши и суетене край масата с домашно правени катми в Костиево.

Много вдъхновителен уикенд. И съм влюбена в Пловдив

…към светла бъднина върви…

Мислех да напиша предълъг пост. Но няма.

24-майските манифестации са още живи. В добрия смисъл С мажоретките, знаменосците, фолклорните ансамбли, момиченцата с големите корделки и патетичните речи.

Една хубава инициатива на блога Аз чета .

Честит празник на всички,  който обичат българския език!

P. S. <лирично отклонение> Животът е прекрасен, защото не знаеш къде ще те отведе. Ето къде бях аз точно преди година

Дъжд и джаз

Лятото дойде!

Подмамено от кавала на Теодосий по време на мини джаз-феста .

Подхванало лекотата и безгрижието под ръка.

Сладкото безсмислие на разговорите с непознати.

Уханието на измития от дъжда град.

Цветовете на първата за тази година дъга (надявам се да има и още).

Вкусът на не-бързащо-за-никъде Mojito.

Дано и вашето цветно лято е дошло

Успял в България?

Напоследък ми попадна една статия във вестник, в която се описваше животът на някакъв българин, който отишъл в чужбина, устроил се и заживял там щастливо. На въпроса дали има намерение да се върне в България той разбира се започва да плюе змии и гущери и да обяснява как няма да се върне, защото, видите ли България е една безнадеждно пропаднала страна.

Чудя се защо, когато някой журналист прави репортаж за българи в чужда страна, се смята за нужно да се изтъкне как там хората успяват, защотото е по-лесно. И да се подчертае, че ако си бяха останали в България, тези българи едва ли щяха да постигнат и половината от сегашния си успех.

Да, ама не.  Не мисля че някъде по света е “по-лесно”, още по малко за емигрант от малка балканска държава. И единствената причина някой да не успява тук е защото е решил че няма смисъл да се хаби, защото…все пак това е само България. Страната на ограничените възможности.

Това, което ме озадачава най-много -  защо колегите журналисти не взимат да покажат някой българин, който е успял в България? Има много хора, които си изкарват прехраната честно и попадат в графата “успели”.

Няма как да си вдигнем националното самочувствие ако постоянно си повтаряме колко пропаднало място за живот е България, нали?