Снегът е бомба със заглушител

Снегът е бомба със заглушител.
Избухва с категорична тишина.
За да ни напомни да намалим темпото
и да си пъхнем суетата в някое чекмедже.
А после да излезем на разходка.

поезия

мечтая за поезия на ежедневието

редове, пъхнати между топли чаршафи сутрин

думи, стаени на дъното на чаша чай

образи, надничащи иззад стари огради

мълчания по-скъпи от злато

важно е…

Коледа беше тъжна и напрегната.

Но ме накара да се замисля отново за това какво е важно:

да се обичаме и да се грижим за себе си

да обичаме някого. да му го показваме достатъчно често

да вярваме в добрината на хората

да прощаваме

да се радваме на днешния ден

да даваме най-доброто от себе си в това, което правим

да не се страхуваме да учим нови неща

да творим. не за слава и за пари, а заради вътрешната си потребност от творчество.

да вярваме. в нещо. в някой. в себе си.

да помним, че не ни е дадено да контролираме всичко в този живот

да се борим

да знаем, че въпреки всичко…всичко ще бъде наред.

 

в лабиринта на мъглата

Мъглата е особено състояние.

Влизаш в нея и излизаш някъде другъде, като някой друг.

Акварелни силуети. Размити граници. Души, загърнати в меланхолия.

Безкрайни възможности за пресъздаване.

Реалността е част от  този невероятен роман.