Много дълго време слушах за TED преди да се загледам сериозно във вдъхновяващите 18-минутни клипчета. За тези, които не знаят какво е TED – най-общо форум за идеи, място, където хора с визия за бъдещето, разботещи в различни сфери на живота се събират. За да общуват, стартират нещо ново заедно или просто да черпят вдъхновение един от друг.
Голяма радост беше като разбрах че ще има TEDxBG (т.е. независимо събитие под шапката на TED). В България, където напоследък доста ни липсва вдъхновение и вяра в случването на добри неща, този форум си е съвсем на място и навреме.
Събитието не беше много широко разгласено, което според мен е доста умен ход, а и още веднъж доказва че най-рекламираните събития не са непременно най-добрите.
Няма да обяснявам в подробности лекциите, тъй като това вече бе направено от Комитата, Боян, Събина , и Мартин (Между другото блогърското присъствие на TEDxBG беше доста сериозно, тъй че очаквам още отзиви).
Не мога да кажа коя беше „най-интересната” и „най-добрата” лекция, но се радвам че организаторите бяха забъркали хубав микс от информативни, забавни и вдъхновяващи личности.В общи линии нямаше нещо, което да не успее да хване вниманието ми. Някои от лекторите провокираха интересни размисли, например:
Твърдението на Мартин Ангелов че сме неангажирани и мразим градовете, в които живеем. Сякаш сме там само за малко и дори не можем да ги видим истински и да си представим как биха могли да бъдат. Защо е така и как може да се промени?
Ива Бонева разказа извънредно потрисаща случка за стая, пълна с изоставени бебета в която цари пълна тишина. Защото „дори на тази крехка възраст те се бяха научили,че няма смисъл да плачат, няма кой да ги чуе”. Как може човек, който няма намерение да осинови някои от тези деца, да помогне в случая?
Константин Христов сподели интересни факти, но аз не съм особено съгласна с твърдението му, че ежедневно събираме купища ненужна информация, от която трябва да се отървем. Не идва ли креативността именно от внезапно възникнали връзки между на пръв поглед ненужни и несвързани неща?
Маги Малеева не говори за екология, което за мен беше изненада. „Много от родителите възпитават децата си на принципа на моркова и тоягата и това изгражда лесно манипулируеми и пасивни индивиди” каза Маги. Нищо чудно че наоколо има толкова много мрънкащи хора, които прехвърлят вината за несгодите си върху другите и чакат някой да ги извади от дадена ситуация.
Хубаво беше леко безразсъдното мечтателство на Сам Харис, който е купил порутеното училище в с. Пирин и смята да го превърне в творчески център за деца. „What I liked in Pirin is the opportunity to see the stars”, каза Сам и ми припомни едно пътуване из буквално „тъмна Индия”, където в двора на една селска къща без електричество видях най-красивото звездно небе.
Андриан Нешев ме замисли за претруфената визуална среда, в която са принудени да работят българските дизайнери. Трудно се получава вдъхновение за нещо ново, когато си задушен от крещящи и не винаги особено естетични образи.
TEDxBG стартира страхотно – и като организация и лектори, и като атмосфера. Прекрасно е да видиш на едно място толкова много единомислещи хора (и основно млади- онези над 35г. бяха по-скоро изключение). Искрено ми се иска да вярвам, че това са именно българите, които ще осъществят идеите си на практика.
Е, не се запознах с 18 нови човека, както ни заръчаха, но намерих един отговор, който отдавна търся за. Надявам се, че скоро една мечта ще се превърне в реалност. Стискайте плаци 
). Как да е, добрах се някак…
